ReSource Automobile

Какво ли биха казали от Ferrari, ако някой добави два турбокомпресора към техния Enzo? Обновеният вариант на италианския суперавтомобил ще направи своя дебют по време на Bonneville Speed Week в Юта тази седмица. Собственикът на колата Ричард Лоси е катастрофирал с нея в рали през 2006 година и след това е решил да направи някои промени, за да превърне и без това спортния модел в истински изтребител.  

Съответно този Enzo има два турбокомпресора към своя 6-литров V12 двигател, като резултатът е мощност от 850 к.с. В последствие може да бъдат направени и някои промени, така че кончетата да стигнат 1 000. Иначе идеята на собственика е да изпита „рожбата” си на соленото езеро Бонвил.

Стандартният Ferrari Enzo представлява спортен автомобил със средноразположен 12-цилиндров двигател, наречен на основателя на компанията Енцо Ферари, който почива през 1988 година. Ferrari се решава да конструира този автомобил в чест на първата си титла за новото хилядолетие във Формула 1, като същевременно иска да създаде автомобил, в който да внедри своите технологични постижения.

 В момента това е най-мощният сериен автомобил в света, който не ползва услугите на турбо или компресор. Конструиран е през 2003 година с помощта на технологии от Формула 1, каквито са каросерията от въглеродни нишки, секвенциална трансмисия и керамично-въглеродните дискове за спирачките. Използвани са и други техники, които в действителност не са позволени във Формула 1 – т.нар активна аеродинамика (във Формула 1 имаше точно такъв скандал, тъй като тимовете не одобриха предното крило на Ferrari, което си променяло формата при различни скорости). При вертикален натиск на автомобила от 775 кг се достига скорост от 300 км/ч, в резултат на което задното крило е допълнително проконтролирано, за да задържи необходимата позиция.

Двигателят V12 на модела е първият от новото поколение на Ferrari. Той е базиран на архитектурата на онзи V8, който се ползва в спортната лимузина Quattroporte на Maserati. Новият дизайн ще замести досегашната база на V8 и V12 двигателите, които се ползват в повечето модели на Ferrari. Излязлото през 2005 година F430 е вторият модел на компанията от Маранело, който получава вариант на този двигател. През 2004 година списание “Sports Car International” отреди трето място на Enzo в класацията за спортни автомобили на новото хилядолетие.

Автомобилът е оборудван с полуавтоматична трансмисия (известна още като трансмисия F1), която ползва педалчета на волана, с които се контролира автоматизираната смяна на предавките и механизма на съединителя. Във волана са интегрирани LED светлини, които подсказват на водача кога да смени предавката. Времето за смяна на предавките в 150 милисекунди. Трансмисията е първо поколение на „скоростни кутии без съединител” от края на 90-те години на миналия век, като има известни оплаквания за начина на качване на предавките.