ReSource Automobile

Вторник е. Предстои ми среща с нещо повече от интересно - Renault Clio RS. Интересното в случая е двулитровият атмосферен двигател, който е поставен в малкия аввтомобил. Тестът ще бъде разделен на две части - I-ви ден - забавления в града и II-ри ден - забавления на писта Дракон в Калояново.
 
Какви мисли се въртят в главата на човек, който кара Renault Clio RS? Преди да се качиш, правят впечатление издутите калници, огромните (17") джанти с нископрофилни гуми и спирачни механизми с дискретен надпис brembo, задният дифузьор, както и двата ауспуха, от които излиза буквално божествен звук. Общо взето дизайнерите са се постарали, така че това Clio да има максимално НЕ-Clio вид. И няма спор, че са постигнали задачата си. Щом се качиш и неминуемо си казваш: “Брей, това си е Renault” - със станалата вече характерна централна конзола, "специфичните" лостчета за чистачки, светлини и т.н. Както си караш, започваш да усещаш колко са удобни седалките и коженият волан - тялото седи стегнато на място, като в същото време няма болежки поради прекомерна твърдост. Що се отнася до волана, той е удебелен на позициите 2 без 10 и пасва перфектно в ръцете. Както си тече потокът от мисли и изскача следващият въпрос - "Откъде, извинете, се нулира дневният километраж?" След няколко минути ровичкане тук-там опитвам да използвам жокера "Обади се на приятел с Renault". В крайна сметка се оказва, че едно бутонче (от многото) около/по лостчето за чистачките трябва да се задържи натиснато за малко по-дълго време.

Опознавателните километри минават доста бързо и истинското забавление е на път да започне. Може и колата да има някои недъзи, но те остават на заден план в момента, в който оборотите на двигателя се качат над 3000-4000 за минута. Ако можем да опишем звука с една дума звука на мотора, то няма съмнение – тя е "БОЖЕСТВЕН". Не знам как са го докарали от компанията  - дали са откраднали от изпускателните системи на суперавтомобилите, дали са слушали как работят двигателите на колите от WRC, но с ръка на сърцето мога да заявя, че това е най-хубавият звук, който съм чувал от толкова малка кола. Обикновено такива звуци се чуват по улицата много рядко и то от автомобили, чиято цена е петцифрена сума в единната европейска валута. Когато оборотите се вдигат и предавките се сменят, човек има чувството, че се намира в един малък ралиавтомобил. Тук е моментът да се спомене, че предавките са доста къси, 6 на брой. Щъкам из града наляво-надясно и се чувствам прекрасно (освен когато се клатушкам по павираните улици).

Идва време за вечерни забавления край НИМ (за незнаещите - Националния исторически музей). Уреждаме съпровод от една Skoda Fabia RS, за да предизвикваме малко по-сериозен интерес по пътя. Общо взето, докато стигнем до заветното място, предизвикваме фурор по светофарите, придружен от доста сериозно въртене на вратове...  Край историческия музей кротко си седят поне 10-ина мотористи, чието внимание в началото не успяваме да грабнем. В момента, в който се чува ревът на мотора (на Clio-то естествено), вече започват да се стичат и разпитват. След няколко кръгчета на разменни начала и на 2 или 4 гуми всички задружно стигаме до заключението, че колата изглежда невероятно, звучи два пъти по-невероятно, но не "върви" никак на фона на двуколесните събратя. Все пак 145-те км/ч в края на правата, развити от Clio-то, бледнеят на фона на почти 200-те км/ч развити от двуколесните...

 

Очаквайте изживяванията за ден II и подробности около интериора следващия понеделник.