ReSource Automobile

Звукът от ауспуха и ръмженето на двигателя на Mini напомнят още по-силно за добрите стари дни, а в сравнение с Clio-то, колата има много повече мощност на ниски и средни обороти. Само че, за разлика от Seat-a, идеите й не свършват и при високите обороти и с неотслабваща жизненост достига червената линия на оборотомера. При толкова потенциал е нормално двигателят на спортния хечбек на BMW да се счита за най-добрият в групата.

Километрите се трупат, пейзажът избледнява и Clio-то и разочарова все повече. Кормилната уредба е по-балансирана от тази на Mini, но воланът е абсурдно лек. Въпреки че 197 се управлява прецизно и леко, няма го чувството за свързаност с предните колела, всичко е някак си изкуствено. За сметка на това пък шасито е удивително добре балансирано. С Clio 197 можете да спирате по-късно, да влизате с по-голяма скорост в завой и да излизате от него по-бързо. Усукване на шасито почти няма, а сцеплението и икономичността са превъзходни.


Ако намерението на Vauxhall е било да копират динамичното поведение на Clio, но двигателят по-скоро да се мери с този на Mini, може да се каже, че са се справили доста добре. Ако се изключи леко мудното завиване, останалото е на ниво – поведението в завой, сцеплението и дори начинът, по който реагира на подаването на газ. Но не може да се сравни с Cooper S, а електронната стабилизираща система е винаги в готовност да елиминира и най-малката нестабилност. Определено може да се мери с Clio, и се кара с почти същата лекота и самоувереност.


Трябваше ни един последен тест. За него беше най-подходяща 3-км отсечка непрестанно изкачване в планината, с множество остри завои. Трябваше да се кара нон-стоп на пълна газ. Хенри беше пръв с Mini-то, следван от Хайман в Cupra-та, аз с Corsa-та и след нас Роджър в Clio-то. Права след права, Clio-то изоставаше. Наваксваше малко с късно спиране и по-висока скорост в завоите, но като цяло не смогваше на темпото ни. А от това по-зле не може за кола, която пази великолепната репутация на Clio Trophy.


Това обаче не значи, че не струва като автомобил – шасито му е прекалено добро, за да го охарактеризираме така. Само че истината е, че Ibiza-та, която е в дъното на класа си, е по-забавна и балансирана за каране. Но също така при нея компромисите с динамиката са най-големи. По-голямо удоволствие доставя и от Corsa-та, въпреки че на права не може да й се опъне. Corsa-та е хубава кола, но не толкова, колкото се очакваше. Страхотен туристически автомобил за хечбек, но тръпката я няма…


Това оставя Mini Cooper S на върха. Далеч не е идеален, скоростомерът му е твърде голям, а ако изберете пакетът с най-много екстри от каталога, ще се изръсите прекалено много. Но тази кола ви качва адреналина. Всяка кола може да ви достави удоволствие по хубав път, но само Mini ви кара да се будите рано сутрин с мисълта да я подкарате по такъв…