В настоящия материал ще се опитаме да опишем най-разпространените системи за задвижване на четрите колела при пътническите автомобили.
Постоянно задвижване на четрите колела? За какво ни е? Има ли смисъл от него? В настоящия матерал ще се опитаме да разясним различните системи за перманентно задвижване на колалата и какви са ползите, които те носят.Постояното задвижване на 4-те колела като че ли е сложна и не толкова ясна материя за по-голяма част от потрбителите. Вероятно поради тази причина тя не намира толкова широка публика. Човек е свикнал да я свързва с високопроходими коли, (т. нар. джипове) или се сещаме колко би ни била от нужда главно когато ни затрупа сняг. Истината е, че една добра перманентна 4х4 система помага за по-сигурно поведение на автомобила през цялото време, без значение кой сезон сме или какви атмосfерни условия вилнеят навън.Причината за това е проста - когато едно колело няма пряка връзка към двигателя и не получава въртящ момент от него, то вероятността колелото да превърти или блокира се увеличва значително. Това е също така и една от главните причини когато се спуска наклонен участък от пътя автомобилът да бъде на предавка. Нека все пак разясним
Как точно действа системата и какви разновидности има
В началото не случайно стана дума за "добра" 4х4 система. Исторически погледнато, първата кола с пълнопроводно задвижване е представена през далената 1906 г. от холандските братя Jacobus and Hendrik-Jan Spijker и е носела наименованието Spyker 60 HP. По-късно са били представяни различни модели автомобили, като първия пътнически 4х4 автомобил пуснат в масово производство е Subaru Leone през септември 1972 г. Значителен тласък е бил даден няколко години по-късно, през 1980 г., когато Audi представят модела Quattro на изложението във Франкфурт. Естествено от първото представяне на системата досега Ауди и другите системи за перманентно задвижване са минали дълъг път с много промени, някои от които са се утвърдили като добри, докато други са отпаднали (за добро). В повечето случаи автомобилите със задвижване само на едната ос имат един дифернциал – този на задвижващата ос. При автомобилите със задвижване на всички колела имат по 3 дифиренциала – по един на всяка ос и един централен, който предава движението от двигателя към диференциалите на осите. Всичките разлики идват от онази част в системата наречена (среден или централен) диференциал, неговите разновидности и „начините му на употреба”. С две думи, това е една кутия, която прехвърля въртящият между две колела или между двете оси. Ако го нямаше, то няма как колата да завива, защото при завой всяко колело описва дъга с различен радиус и от там следва, че се върти с различни обороти от останалите (т.е. изминава различно разстояние). Ако няма диференциал ще се получи огромно напрежение между две колела на една ос, което няма как бъде избеганто и колата ще се опитва постоянно да спира при взимане на завой или някоя от осите ще се счупи. Най-голямата част от играта изпълнява средния диференциал освен за този проблем, така и за успешна 4х4 система! Нека разгледаме по-внимателно най-често срещаните системи и онези, които са се доказали като сполучливи:
Ауди Quattro
Някъде през далечната 1977-та година Ауди са провеждали тестове из големите гори на Финландия. Тестовият автомобил е бил Ауди 100 със съвсем нов двигател разполагащ с 200 к.с и точно там, на снеговете, можели най-добре да разберат дали въобще толкова мощност е била смислена за само две водещи колела. Младият ръководител на проекта трябвало да следи поведението на автомобила като се мъчел да го догонва с джип 4х4, който разполагал с „цели” 75 коня и се казвал Илтис. Странното обаче било, че на всеки завой си задавал един и същ въпрос: „Защо по дяволите карат толкова бавно?”. Е, на приятна приказка привечер с колегите стигнали до извода, че проблема не бил в това колко мощен бил Илтис-а, ами в това, че Ауди-то губело много, губейки сцепление и носейки се по завоите. Веднага идеята за лимузина с 4х4 била прехвърлена на по-високо ниво за доодобряване и точно 3 години по-късно, след кански труд, невероятни пречки и инжинерно умуване, се появил на бял свят първият пътнически автомобил с перманентно двойно задвижване в сериино производство, представен на франкфуртското изложение през 1980 г.
Тяхното предложение за 4х4 система доказва вече повече от 25 години, че гениалните неща са прости. Сърцето на системата е диференциал, който се казва Торсен и идва от английските думи torque (мощ) sensing (усещане). Торсен диференциала е конструиран така че „надушва” къде има по-добро сцепление и мигонвено прехвърля въртящия момент натам. Най-добрата част на Торсен е, че е напълно механичен и не се нуждае от електроника за бъде винаги в час къде и какво се случва. Всъщност по-горе думата „елементарен” е доста грешно използвана, защото Торсен е метална черупка с 8 специални зъбни колела в него поставени по строго определен начин, които вършат цялата черна работа (виж диаграмата). Самия диференциал е сравнително сложен за изработка, но за сметка на това след това не му е необходима поддръжка. Резултатът е прехвърляне до 75% от цялата мощност към предната или задната ос.
BMW xDrive
Докато колите на Ауди пригодени с Quattro ускорявали дори по-бързо от съответният модел с предно предаване, колите на БМВ правили точно обратното, когато били снабдени със система за 4х4, обозначена с „ix”. Причината за това е била липсата на среден диференциал тъй като всичко било заложено на твърда цифра като предавателно число. Единственото положително в цялата система било, че все пак нещо достигало до всичките колела и това помагало до известна степен. Поради проблемите на системата БМВ тотално се отказват от двойното предаване и се съсредоточават само върху задното предаване. От края на 90-те години от компанията рещават да поемат по друг път - подобна на тази на Мерцедес за автомобил със задно предаване, но при нужда с двойно, като това се реализира с помощта на електроника. Така например при тръгване въртящ момент е разпределен към всичките колела, за да спомага за максимално улеснение и безпроблемен старт. Веднага щом колата започне да се движи нормално предните колела буквално биват откачени и колата остава на задно предаване, доставяйки на шофьора незабравимото чувство за управление на БМВ. Същевременно системата притежава всичко нужно за да се класира в графа перфектна – среден многодисков диференциал разпределящ до 100% от въртящия момент към задния мост, както и бързодействаща електроника, която да командва разпределението м/у предния и задния мост.
Очаквайте продължението на 22 Май
Продължение
Новини
