ReSource Automobile

Audi са едни от първите, разбрали нуждата да оборудват и шосейните, и състезателните си коли с двойно предаване. Когато през 1980 г. в Световния рали шампионат става позволено използването на 4х4 задвижване, Audi правят фурор с модела Quattro и печелят безапелационно два шампионата поред. Сега, близо 30 години след представянето на първия им 4х4 модел, те решават да се впуснат в силната конкуренция в класа на високопроходимите автомобили.

Имайки предвид традициите им в разработката на Quattro системи за задвижване, е чудно защо едва през 2006 г. решиха да пуснат първия си всъдеход. Още повече, че години наред правеха по-наточени версии на А4 и А6 Avant, с оф-роуд гуми предпазни странични ролбари. Те се конкурираха с японските и американските автомобили в този клас. Но дори когато BMW и Mercedes пуснаха първите си всъдеходи, Audi и не мислеха за подобно нещо. Когато най-после решиха да го сторят през 2006 г. с гиганта Q7, имаха доста да наваксват, тъй като преките им конкуренти вече представяха возила от второ поколение.

Въпреки това Audi Q7 е доста сполучлив автомобил, ако ще го използвате за магистрала или за градско шофиране. Салонът е със седем места, но това е за сметка на ограниченото отделение за багаж. Иначе в техническо отношение има с какво да се похвали. 4,2-л V8 FSI двигател с мощност 350 к.с. е технически шедьовър. Натискате педала до дупка и почти не усещате краткото колебание, необходимо за въртящия момент от 440 Nm да бъде разпределен между 4-те колела. Колата полита напред като истинска състезателна машина и на фона на големите й размери ускорението от 0 до 100 км/ч за 7 секунди хич не е слабо. А звукът от широките накрайници на ауспусите е истинска наслада за ушите. 6-степенната трансмисия се справя отлично със смяната на предавките дори като натискате до дупка, или когато спирате рязко от висока скорост. Колата просто ви предизвиква за спортно шофиране, но ще ви се налага често да спирате на бензиностанциите. Колкото и вълнуващ да е 4,2 FSI двигателят, разходът му от 17 л на 100 км ще накара мнозина да предпочетат пред него новия дизелов агрегат 4,2 L TDI.

Когато става въпрос за пътища с остри завои, Q7  си има и предимства, и недостатъци. 275-мм гуми осигуряват достатъчно сцепление, а в динамичен режим колата е доста бърза в завои. Кормилната уредба е добре балансирана и управлението е прецизно и пъргаво. За това заслуга има и независимото окачване н 4-те колела и централният диференциал Torsen, разпределящ въртящия момент в съотношение 42:58 отпред и отзад. Новото въздушно регулируемо окачване на Audi, което се предлага като опция, е с три настройки – спорт, комфорт и автоматични. Всяка е с различни характеристики относно погасяването на вибрациите и просвета на колата. Но дори и при най-твърдите настройки има известно накланяне на купето при висока скорост в завой и сериозна нестабилност. Високото ниво на шум от вятъра и гумите също е сериозен недостатък.

Въпреки, че се появява късно, Q7 не създава усещането за лека кола, както BMW X5 например. Но пък силата му не е и в придвижването по пресечен терен. Спрвя се относително добре с кални и хлъзгави повърхности, както и с не много сериозни наклони. За пресечен терен окачването има две допълнителни настройки, Off Road и Lift. Първата повишава височината с 2,5 см, а втората позволява на окачването да се разтяга до максималната височина. Интересна функция е бутонът на задницата, който снижава задния мост със 7 см за по-лесно товарене.

Интериорът е типичен за Audi, с малък скоростен лост. Но изглежда остарял спрямо това, което предлага последния BMW X5, а и му липсва онова луксозно усещане, характерно за седаните на Audi. Все пак стоейки над А6 в йерархията, Q7 би трябвало да предлага поне прилична аудиосистема, но неговата не поддържа дори МР3. Но пък положителна черта са достатъчното бутони за често използвани функции по централната конзола, като настройки на стереото, окачването, навигационната система и т.н.